Стоянов: България няма да се включи в антидрон инициативата на НАТО

Министерство на отбраната следи внимателно всички възможности за развитие на отбранителните способности чрез многонационални проекти както по линия на НАТО, така и на ЕС.

Броят им нараства непрекъснато и при взимане на решение за участие се прилага балансиран подход, за да не се допусне дублиране в проекти със сходен характер.

Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на Атанас Славов от ДБ за това към кои от новите инициативи на НАТО през 2025 и 2026 г. Министерството на отбраната е заявило интерес.

Стоянов представи стратегията на Министерството на отбраната за развитие на отбранителните способности на страната в контекста на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз. В изказването си той акцентира върху необходимостта от балансиран подход, рационално използване на финансовите ресурси и категорично избягване на дублирането на инициативи.

По думите на министър Стоянов фокусът на Северноатлантическия алианс се измества все по-осезаемо към своята основна функция. „Завръщането към фундаменталната задача за колективна отбрана поставя във фокуса на Алианса въпроса за засилване изграждането на отбранителни способности. Той намери конкретен израз в концепцията за възпиране и отбрана на евроатлантическата зона, която поставя нови, по-високи изисквания към конвенционалните способности.“
Стоянов посочи, че новата визия за „по-европейско НАТО“ и т.нар. „НАТО 3.0“ изисква по-справедлив разпределителен модел и по-силен капацитет. В този процес ключова роля играе и отбранителната индустрия, която трябва да осигури устойчива технологична база за поддържане на новите технологии и оперативната съвместимост.

Стоянов разграничи функциите на двете международни организации по отношение на отбранителното планиране. „Държавите членки в НАТО споделят виждането за следното взаимодействие между НАТО и Европейския съюз: НАТО дефинира необходимите отбранителни способности чрез процеса за планиране на отбраната, докато Европейският съюз предоставя механизми и инструменти за изграждането на тези способности.“

В този контекст България се възползва от финансовите инструменти и грантове на ЕС (като EDIRPA, EDF, EDIDP и инициативите SAFE), които осигуряват ресурси за съвместни проекти за придобиване и модернизация.  

Стоянов разясни и защо България е решила да не се включва в част от предложените от НАТО проекти с висока видимост (High Visibility Projects) през следващите две години, като подчерта, че решенията са взети въз основа на националния интерес и финансовата целесъобразност. „Решението на страната ни да не се възползва от предложените от НАТО в периода 2025–2026 г. проекти се базира основно на първо: взети вече решения за участието ни в аналогични инструменти по линия на Европейския съюз, както и второ: поради липса на необходимост от развитие на определени способности, отчитайки целите на способностите на НАТО, разпределени за България.“
Като пример за прикриване на нуждите през европейските механизми министърът посочи участието на Министерството на отбраната в три проекта по линия на ЕС, които се препокриват с областите за интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО).

Стоянов даде пример с проект за спътникови комуникации в Арктика — инициатива, която има значение за северните съюзници в НАТО, но не е сред приоритетите за изграждане на национални способности на българската армия.

Министерството на отбраната следи внимателно всички възможности за развитие както по линия на НАТО, така и по линия на ЕС, но стриктно съблюдава финансовата рамка и производствения капацитет на страната: „При вземане на решения за участие Министерството на отбраната предлага балансиран подход, като основен мотив за нас е недопускане на дублиране и участие в проекти със сходен характер“, завърши министърът на отбраната.